Когато превозните средства са били въведени за първи път през 1886 г., малко семейства са можели да си ги позволят и притежанието им се е смятало за лукс. Днес на всеки седем души се пада приблизително една кола. Ето още интересни факти за автомобилите.
Любопитни факти за автомобилите. Знаете ли, че… (Част 1)
Най-малкият серийно произвеждан автомобил тежи едва 59 кг
Peel P50 е триколесен микроавтомобил, произвеждан от 1962 г. до 1965 г. на остров Ман. През 2010 г. е вписан в Книгата на рекордите на Гинес като най-малкият сериен автомобил, правен някога.
Компанията Peel Engineering е произвела 50 бройки от модела, като в момента съществуват само 27 бройки. Един от запазените автомобили е продаден на търг през март 2016 г. за рекордните 176000 щатски долара.
Peel P50 е проектиран като градски автомобил за един човек и пазарска чанта. Има само една врата от лявата страна, една чистачка на предното стъкло и един фар. Няма контролно табло. Дължината и височината му са 1,3 метра, а ширината е 99 сантиметра. Теглото му е 59 килограма.
Оборудван е с едноцилиндров 49-кубиков бензинов двигател и развива максимална скорост от 38 мили в час, а скоростната му кутия е 3-степенна. Peel P50 няма задна предавка. На задната част на триколката има метална дръжка, за да могат собствениците да я повдигнат и обърнат в посоката, в която искат да се движат.
Миниатюрните размери на колата позволяват преминаването ѝ през врати, което демонстрира и самият Джереми Кларксън. През 2007 г., по време на десетия сезон на Top Gear, Кларксън кара автомобила из студиата на BBC.
През 2010 г. компанията възражда производството на Peel P50. Обновените бензинови и електрически модели се сглобяват ръчно по поръчка в Обединеното кралство.

Първата известна в историята глоба за превишена скорост е за шофиране с 13 км/ч
Първият човек, получил глоба за превишена скорост, е Уолтър Арнолд. На 28 януари 1896 г. Уолтър шофирал в Падок Грийн своя автомобил със „скандалната“ скорост от около 8 мили в час (приблизително 13 км/ч), при ограничение 2 мили в час в градовете (3 км/ч). За сравнение: средната скорост на движение на пешеходец е 4–5 км/ч.
По него време законът изисквал пред всяка кола да върви пеша човек с червен флаг, за да предупреждава останалите. Колите трябвало да се движат много бавно, за да не плашат хората и конете. Арнолд не спазил тези правила и бил спрян от местен полицай на велосипед.
Срещу него са били внесени в съда четири обвинения:
- Че превозното средство не е било управлявано съгласно Закона за локомотивите, който изисква най-малко три лица да бъдат наети да го управляват и едно да го предхожда, когато е в движение;
- Че скоростта е надвишавала 2 мили в час;
- Че името и адресът на собственика не са били поставени на каретата;
- Че не е бил получен лиценз.
Уолтър Арнолд е един от най-ранните търговци на автомобили във Великобритания и местен доставчик на автомобили Benz. Създава и собствена компания, произвеждаща моторни карети Arnold, базирани на дизайни на Benz (като тази на снимката).

Използването на биогорива датира още от 19 век
Биогоривата станаха актуални около 2000 година, но още през XIX век първите двигатели с вътрешно горене са работили с алкохол. Двигателят на Николаус Ото (първият четиритактов двигател), създаден през 1876 г., може да използва етанол като гориво. По него време етанолът, произвеждан чрез ферментация, е бил леснодостъпен.
Дизеловият двигател първоначално е бил замислен да работи с възобновяеми горива, а не с изкопаеми. На Световното изложение в Париж през 1900 година Рудолф Дизел представя двигател, захранван с фъстъчено масло. Дизел е смятал, че двигателите не трябва да зависят само от петрола, а фермерите могат сами да произвеждат гориво.
С навлизането на евтиния петрол и Сухия режим в САЩ идеята за алтернативни горива е временно изоставена. Интересът към тях се завръща при петролните кризи през 70-те години.
В днешно време биокомпонентът (съответно биодизел или биоетанол) се добавя задължително в горивата с цел намаляване на вредните емисии. Стремежът е да се използват биогорива от второ поколение, тоест от отпадъци, за да не се използват обработваеми земи за засаждането на слънчоглед, рапица, захарна тръстика, царевица и др.

Най-голямото задръстване в историята трае 12 дни
Най-голямото задръстване се случва в Китай през август 2010 година. От средата на месеца започва основен ремонт на участък от China National Highway 110, причинявайки задръствания по магистралата и по скоростния път Пекин-Тибет.
В края на месеца задръстването се разпростира във Вътрешна Монголия и достига до 120 километра. Смята се, че десетки хиляди превозни средства са блокирани в образувалата се тапа.
Освен ремонтите по пътя причина за задръстването е огромният поток от камиони, превозващи въглища от Вътрешна Монголия към Пекин. Трафикът бил с около 60% над капацитета на пътя. Леки катастрофи и повреди на автомобили, както и заспали по време на чакането шофьори допълнително утежняват придвижването.
И естествено това води до процъфтяване на спекулата. Местни жители продавали храна, вода и цигари на блокираните шофьори на многократно завишени цени. Например бутилка вода, струваща 1 юан, се продавала за 15 юана.

