По време на техническия преглед измерване на емисиите в отработилите газове се прави за всички автомобили, с изключение на PHEV, E-REV или FCEV (електромобили, плъгин хибриди, автомобили с удължител на пробега или с горивна клетка). За измерване на емисиите на бензиновите или дизеловите двигатели се използват съответно газоанализатор или димомер.
Когато превозното средство е с повече от една горивна система (допълнително оборудвано с уредба, която позволява работата на двигателя с ВНГ или СПГ), проверката на емисиите в отработилите газове се извършва за всички видове гориво. Моторното превозно средство се допуска до движение по пътищата, отворени за обществено ползване, когато при измерванията се установи, че показанията за емисиите на всички видове гориво са в границите на допустимите стойности.
При представяне на автомобила на технически преглед двигателят трябва да е загрял – температурата на маслото в двигателя трябва да бъде не по-ниска от 80°C. По време на измерването към двигателя се свързват оборотомер и датчик за измерване на температурата. Друго задължително условие е да няма утечки в изпускателната уредба.
Проверка на съдържанието на въглероден окис (СО) в отработилите газове на моторни превозни средства с двигатели с принудително възпламеняване на работната смес (бензинови двигатели)
Максимално допустимите стойности се определят от производителя на моторното превозно средство и се посочват в техническите му характеристики. При липса на такава информация максимално допустимите стойности, регламентирани в Наредба Н-32, са:
1.1.2.1. Моторни превозни средства без система за контрол на емисиите (без каталитични неутрализатори):
– за МПС, регистрирани или пуснати в експлоатация преди 1 октомври 1986 г. – съдържание на СО – 4,5 % обемни;
– за МПС, регистрирани или пуснати в експлоатация след 1 октомври 1986 г. – съдържание на СО – 3,5 % обемни.
1.1.2.2. Моторни превозни средства със система за контрол на емисиите:
1.1.2.2.1. При работа на двигателя на празен ход с минимална честота на въртене:
– за МПС, регистрирани или пуснати в експлоатация преди 1 юли 2002 г. – съдържание на СО – 0,5 % обемни;
– за МПС, регистрирани или пуснати в експлоатация след 1 юли 2002 г. – съдържание на СО – 0,3 % обемни.
1.1.2.2.2. При работа на двигателя на празен ход с повишена честота на въртене най-малко 2000 min-1.
– за МПС, регистрирани или пуснати в експлоатация преди 1 юли 2002 г. – съдържание на СО – 0,3 % обемни;
– за МПС, регистрирани или пуснати в експлоатация след 1 юли 2002 г. – съдържание на СО – 0,2 % обемни.
1.2. Стойности на въздушно отношение λ (ламбда)
1.2.1. Въздушното отношение λ се измерва при работа на двигателя на празен ход с повишена честота на въртене най-малко 2000 min-1.
1.2.2. Измерените стойности трябва да са в границите 0,97 – 1,03.
При автомобилите без контрол на емисиите в отработилите газове се прави едно измерване при работа на двигателя на празен ход без натоварване и минимална устойчива честота на въртене.
При автомобилите със система за контрол на емисиите в отработилите газове се правят две измервания – при работа на двигателя на празен ход без натоварване и минимална устойчива честота на въртене, и при работа на двигателя на празен ход без натоварване и честота на въртене най-малко 2000 min-1. Ефективността на системата за контрол на емисиите се определя от стойността на въздушното отношение λ (ламбда) и съдържанието на СО в отработилите газове.
Измерване на коефициента на поглъщане на светлината за моторни превозни средства с двигатели със самозапалване чрез сгъстяване на работната смес (дизелови двигатели)
Коефициентът на поглъщане на светлината се измерва в m-1 при режим на свободно ускоряване без натоварване, от режим на работа на двигателя на празен ход до режим на осигуряване максимален дебит на гориво, максимална честота на въртене на двигателя и последващо задействане на регулатора на оборотите. Измерените стойности се считат за стабилизирани, когато резултатите от четири последователни измервания се намират в рамките на диапазон с широчина 0,25m-1.
Максимално допустимите стойности на коефициента на поглъщане на светлината се определят от производителя на моторното превозно средство и се посочват в техническите му характеристики (позиция V.6 от свидетелството за регистрация). При липса на такава информация максимално допустимите стойности са, както следва:
1. За МПС с двигатели с атмосферно пълнене (без компресор) – 2,5m-1
2. За МПС с двигатели с принудително пълнене (с компресор) – 3,0m-1
3. За МПС с двигатели Евро 4, с двигатели Евро 5, с двигатели, щадящи околната среда (EEV), и с двигатели от одобрен тип съгласно граничните стойности за вредни емисии, посочени в последващите изменения на Директива 2005/55/ЕО или на Директива 70/220/ЕИО, така както тя е изменена с Директива 98/69/ЕО – 1,5m-1.
Моторни превозни средства, регистрирани или пуснати в експлоатация преди 1 януари 1980 г., се освобождават от тези изисквания.
Това са минималните изисквания към вредните емисии на МПС за успешно преминаване на техническия преглед. Как става определянето на екологичните групи, може да видите тук.