„Всичко ново е добре забравено старо“. Истина е, че всяка нова идея е създадена върху основата на стара такава. Продължаваме с поредицата интересни факти за автомобилите.

Завиващите фарове датират още от 1967 година

Първият автомобил, чиито фарове завиват заедно с волана, е Citroën DS от 1967 г. Оборудван е с по 2 фара от двете страни, обединени в едно тяло. Основните външни фарове са статични и следват стандартната посока на автомобила.

Вътрешните светлини са механично свързани с кормилната уредба и се завъртат на ъгъл до 80 градуса в посоката на движение на предните колела. Освен това, системата притежава и автоматично регулиране на нивото спрямо натоварването и накланянето на каросерията.

Днес подобна идея се среща в много по-модерна форма при адаптивните LED и Matrix LED фарове. Тези системи за осветление променят светлинния сноп автоматично спрямо пътя и движението, за да осигурят максимална видимост без заслепяване.

Най-бързият автомобил развива скорост от над 1000 км/ч

ThrustSSC е най-бързото сухопътно превозно средство в света и единствената кола, преодоляла звуковата бариера, постигайки максимална скорост от 1228 км/ч (763 мили/ч). Рекордът е поставен на 15 октомври 1997 г. в пустинята Блек Рок, Невада, САЩ.

ThrustSSC е с дължина 16,5 метра, широчина 3,7 метра и тегло 10,7 тона. По време на теста автомобилът е управляван от Андрю Грийн — пилот от Кралските военновъздушни сили.

ThrustSSC не е оборудван с двигател с вътрешно горене, а с два реактивни двигателя Rolls-Royce Spey — същия тип двигатели, използвани в британските изтребители F-4 Phantom II. Двата двигателя развиват обща тяга около 223 kN, а при рекордния пробег автомобилът изгаря приблизително 18 литра гориво в секунда.

Днес суперколата е изложена в Музея на транспорта в Ковънтри, Англия.

Автомобилите със завиващи задни колела не са новост

Honda Prelude от 1988 г. с четири завиващи колела (4WS, Four-Wheel Steering) е третото поколение на емблематичното японско спортно купе. Моделът е пионер в автомобилната индустрия и е първият масов автомобил с напълно механична система за завиване на задните колела, осигуряваща изключителна стабилност и маневреност.

4WS системата на Honda Prelude има механична връзка с втора кормилна кутия отзад. При ниска скорост (паркиране/остър завой) задните колела завиват в посока, обратна на предните, за да намалят радиуса на завоя. При висока скорост задните колела завиват в същата посока като предните за по-плавна и стабилна смяна на лентата.

За разлика от механичната система в Honda Prelude от 1988 година съвременните автомобили използват електронно управлявани системи за завиване на задните колела (Active Rear Steering).

Tyrrell P34 — болидът с шест колела

Tyrrell P34 е оборудван с четири малки 10-инчови гуми отпред и две нормални отзад. Целта е да се постигне по-малко аеродинамично съпротивление. Предните четири колела са свързани към кормилната система и завиват всичките.

Tyrrell P34 не е просто експеримент, а участва в реални състезания от Формула 1. През 1976 г. автомобилът дебютира в Гран при на Испания, а през същата година в Швеция постига най-големия си успех. Пилотите на Tyrrell Джоди Шектър и Патрик Депайе завършват съответно първи и втори.

Tyrrell P34 не е единственият шестколесен болид, разработван за Формула 1. Други конструктори също експериментират с шест колела, но при March, Ferrari и Williams четирите колела са отзад.

Въпреки успехите, след сезон 1977 Tyrrell се отказва от шестколесната концепция, поради усложнената конструкция, проблеми при спирането и липса на видимост на гумите от пилота, а в началото на осемдесетте години участието на такива болиди във Формула 1 е забранено.